КИЕВСКА БИРЕНА ИСТОРИЯ
Трети пълен ден в Киев - започвам да се притеснявам, че все още не разполагам с интересен сюжет, за който да разкажа, когато ме попитат "И кво, как беше в Украйна?".
По стечение на обстоятелства, създадени от мен самия, преди залез се озовавам на любимото място - Андреевски спуск - на маса в подножието на църквата Свети Андрей. Идеята ми е да се разхлаждам с местна бира, докато ми дойде апетитът, след което да си избера място за вечеря.
Обстановката е от монмартърски тип - доминираща над околните сгради постройка с впечатляваща архитектура, групи шумни чужденци, селфита, улични музиканти.
Най-близкият до мен се отличава с виртуозни умения, пресъздавайки както класически и руски, така и съвременни парчета на акордеон.
Дали заради жегата, дали заради натрупалата се умора, местната полутъмна бира, която съм поръчал, се оказва прекалено...игрива. Полузамаян, търся портфейла си, за да платя сметката, когато вниманието ми е привлечено от шумна двойка, настанила се току-що в близост до моята маса.
Французин и украинка.
Майната ѝ на сметката. Време е за още един "Хмелевус".
***
До онзи момент срядата е необичайно досадна с проливния си на моменти дъжд, продължил до ранния следобед. Настанявам се в последния за това пътуване хотел и с удовлетворение установявам, че леглото е примамливо удобно. Без угризения се предавам на следобедната дрямка. След нея всичко някак си е дошло на мястото - слънцето се усмихва иззад облаците, усеща се онази така характерна за след дъжд свежест, а настроението ми се е върнало.
Киев е необикновен град.
Искаш да стигнеш до точка X. Преглеждаш картата на телефона, избираш си маршрут, тръгваш и...час по-късно си се озовал на тотално различно място. Не защото си се изгубил, ами защото пътят се е оказал толкова заобиколен, че си преценил да минеш по онази пряка улица, след което си видял нещо с потенциал да се окаже интересно, отклонил си се уж за малко и в крайна сметка си се озовал в пекарна пред току-що опечен кроасан с нутела и капучино.
(Почти съм сигурен, че първата дума означава "печем".)
***
"Добре де, защо реши, че са французин и украинка?"
"Говореха на английски."
Say no more.
Тя е пременена в крещящ тъмнорозов анцуг и маратонки с огромни платформи в същия цвят. Той е с тъмносини дънки и риза цвят сьомга. Бих предположил, че се радва на късните си 40, а тя се лута в средата на 20-те си. (Кой не би?!).
Очилата придават на интелигентното му лице професорски вид, който се подчертава допълнително от побеляващата, но добре поддържана брада. На тази възраст вероятно би изглеждал по-добре само ако беше италианец.
Обсъждат възможностите и правят своя избор, след което дамата привиква сервитьорката и на родния си украински поръчва коктейли, чиито имена не успявам да чуя, но и да бях, едва ли бих запомнил.
След малко пред нея се появява питие с онзи смъртоносен оранжев цвят, който свързваме със соковете от "маракуя", предлагани в българската търговска мрежа. В неговата чаша пък има някакъв карибски водовъртеж, включващ всички цветове на дъгата плюс още няколко.
Вероятно с първата си жена са пили такъв по време на медения си месец в Мартиника.
***
Колкото повече настъпвам към центъра, толкова по-ясно чувам военните хеликоптери, които кръжат над града. В един момент започвам и да ги виждам. С наближаване на Централния площад - "Майдан Незалежності" - наличието на хора в униформи става все по-натрапчиво. Наредени на по около два метра един от друг, десетки млади мъже безмълвно наблюдават преминаващите по тротоарите, сред които съм и аз.
На самия Майдан обстановката се изяснява - военен парад във връзка с честване на 30 години от независимостта на Украйна. По-късно разбирам, че това е само репетиция за големия парад, който ще се проведе след няколко дни.
Наличието на хиляди въоръжени на едно място по никакъв начин не ми вдъхва усещане за сигурност; тъкмо обратното - усещам как ме залива безпокойство и решавам да се отбия в някоя от страничните улички. Избирам си първата възможна пряка, която трябва да ме отведе към "Золоті ворота" - една от забележителностите на Киев, които все още не съм отметнал.
***
Той решава да направи топче от салфетка и да го скрие в една от двете си шепи, а тя трябва да познае в коя ръка е топчето. После продължават с игра на “пържолки”.
Ръкопляскат на акордеониста. Ръкопляскам и аз. Изискват се особени умения, за да докараш "The final countdown" в стил “Очи Чёрные”. След малко зазвучава и "Despacito". Музикалният компот се допълва от онова произведение, на чийто фон Ал Пачино дава уроци по танго в "Усещане за жена".
Усещането за Монмартър се засилва. Липсват ми само типове, надпреварващи се да ми продават селфи стикове. Над главите ни преминават военни хеликоптери и изтребители, летящи в разнообразни формации.
Улисал съм се във “водене на записки”. Хвърлям поглед надясно - чантата с камерата, портфейла, паспорта и всички възможни платежни средства, които разумно съм сложил на едно място, все още не е открадната.
***
Пред Златната порта се наслаждавам на своеобразен концерт, изнесен от група улични артисти, които ме спечелват с изпълнението си на парчета на Green day, след което продължавам към т.нар. "Пейзажна алея". Локацията ѝ е удобна както за разходка и спорт, така и за наблюдаване на ремонтни дейности - в онзи момент тъкмо кърпят булеварда, на който излиза алеята, и с известен риск от контузии, успявам да заснема фасада, изрисувана с изкуство, будещо въпроси.
Продължавам нататък по алеята, която ще ме изведе при улицата, свързваща Горен Киев с Подол.
***
Най-лошото се случва - канадска борба. Нека познаем какво ще се случи! Той ще я оставя да победи, нали?
Разбира се.
Става и се насочва към бара с тежка походка. Мисля си, че вероятно изглеждам по идентичен начин, когато напускам произволен бар в центъра на София с няколко джина в кръвта си.
Макар и да започва да се стъмва, успявам да разпозная добра приятелка на моя приятелка - бърза по тротоара. Вдигам ръка, за да помахам.
Стоп. Моля?!
Окей, припознал съм се. Три бири “Хмелевус” са прекалено много. Усещането е като за твърд алкохол.
Време е да си ходя.
Акордеонистът спира да свири. Някъде наблизо се чува друг музикант, който изпълнява "Wonderwall".
Знам, знам - и аз се чудя какво ще стане с нашите приятели от съседната маса, но е време за вечеря. А и някои истории май трябва да си останат недоразказани.
Докато плащам, околността е разтресена от топовни салюти или нещо подобно - първи, втори, трети, четвърти. Небето е притъмняло. Няколко души, предполагам чужденци, се споглеждат със сдържани усмивки. В някои държави не е задължително ученията и парадите да са непременно…учения и паради.
Още истории:
2. Тайрона, полицай Рамирес и Бен Франклин
