МАРШРУТ: ПУЛИЯ, ИТАЛИЯ
Отчитам като грешка, че до момента не бях посещавал Пулия. Непростим е и фактът, че винаги съм пренебрегвал Италия, а съм използвал забележителните градове на Ботуша предимно като летища за прекачване към по-далечни дестинации.
Италия е вдъхновяваща, Пулия също. Направил съм си нужните изводи, взел съм си поука и съм си обещал, че всяка година ще откривам за себе си поне по три нови места на Апенинския полуостров.
Просто няма как да сбъркаш: вкусна храна, уютни градове, красиви хора със стил и умение да живеят живота си по най-приятния начин.
Как избрах Пулия?
В средата на октомври ми скимна, че трябва да направя подобаващ завършек на богатата откъм пътешествия 2021 година и отново погледнах към картата на Европа, за да си избера дестинация.
Беше въпрос на време да се консултирам и с приложенията на Wizz air и Ryanair, за да проверя какви са тенденциите в цените на билетите за ноември.
Първоначалният ми избор падна върху Венеция и си купих билети за отиване и връщане, но нямах никакво намерение да оставам в града. Истинската цел на пътуването бе Словения, която е съвсем наблизо и може да се достигне с автобус. Планирах да отделя време на Любляна и езерото Блед. В последствие, субективни причини ме отказаха от този план и избрах друго.
Пулия
Билетите за Бари си бяха подарък - 15 евро отиване-връщане, а пръстите ми сами въведоха номера на картата. Седмица преди пътуването започнах да проверявам за места в околността по вкуса ми и се спрях на няколко градчета, които ми се сториха по-любопитни от баналните Алберобело и Матера.
Как да се придвижим в Пулия?
За мен правилният избор е влак. Влаковете в Италия са точни, бързи, удобни и могат да те заведат, където пожелаеш. Особено в Пулия е прекалено лесно и евтино да отидеш от точка А до точка B, използвайки влаковата мрежа:
Бари - Монополи: €3.40
Бари - Полиняно а маре: €2.60
Монополи - Остуни: €2.60
Остуни - Полиняно а маре: €3.40
Остуни - Бари: €6.00
София - Бари
Бях близо до изпускане на полета заради несъвместимостта си с ранното ставане. Въпреки досадното начало на деня, в 6:35 ч. местно време бях в Италия и избрах за първа точка на пътуването си Бари. Приятно изненадан от стария град и хубавото капучино, което пих там, затова и прецених, че е редно по-често да прекарвам уикендите си в Италия.
Нямах никакви предварителни очаквания, но la Città Vecchia напълно се вписа в представата ми за уют - криволичещи улички, стари сгради, ухание на току-що простряно пране. Лутах се сякаш във филмов декор, направих десетки еднотипни снимки, закусвах, порадвах се на слънцето и реших, че е време да се отправя към следващата точка от пътешествието - Полиняно а маре.
Бари - Монополи
Кратката версия - унесен от приятното клатушкане на влака, заспах и пропуснах Полиняно а маре. За късмет се събудих малко преди гласът от уредбата да обяви, че следващата гара е Монополи.
Не се ядосах, тъй като Монополи влизаше в плановете ми, но предвиждах разходка там на следващия ден. Обстоятелствата обаче наложиха друго и се съобразих с тях.
Значително по-малък от Бари, Монополи също е разположен на брега на Адриатическо море, като подобно на по-големия си брат, предлага приятна атмосфера, спокойствие и фотогеничност.
Толкова се увлякох в снимане, че се наложи да вляза в едно квартално кафене за малко почивка и презареждане на батериите. На съседната маса няколко дядовци шумно бърбореха един през друг, докато отпиваха от първите си бири за деня. За секунда се изкуших да последвам примера им, но реших, че няма да е съвсем добре да заспя и в следващия влак.
Монополи - Остуни
Бях избрал да се установя в Остуни и в ранния следобед отново използвах влак, за да се придвижа до Белия град. По-продължителна разходка направих привечер, но липсата на хора и появилия се вятър ме принудиха да намеря убежище в първата изпречила ми се пицария в старата част.
Остуни - Полиняно а маре - Остуни
От ранно утро обикалях безлюдните лабиринти на Остуни и дълго време не виждах жива душа, с изключение на няколко десетки котки. В плановете за близките часове влизаше обеден влак към Полиняно а маре, където имах ангажимент да инспектирам качеството на местната пица, а след това - разходки до залез.
Програмата бе преизпълнена, като успях да вмъкна и дежурното за мен капучино. В късния следобед температурите паднаха и горещата напитка се оказа най-добрия начин да изчакам за тази гледка:
Остуни - Бари - София
Хубавото време в неделния ранен следобед предразполагаше за лежерна разходка из стария град на Бари. За същото обаче се бяха сетили и всички останали гости на града - не си спомням кога за последно бях виждал такива тълпи. Група португалци пък бяха избрали едно от най-многолюдните площадчета, за да се състезават в дисциплината кашляне през маски.
Завръщането в София бе отрезвяващо - за три дни италианско слънце, бях отвикнал от ноемврийския студ. Не се очертаваше аклиматизацията да бъде лека.
ОЩЕ МАРШРУТИ:
