МАРШРУТ: МАРОКО
Маршрутът за Мароко е замислен съвсем набързо, а основна заслуга за съставянето му имат наличните към онзи момент линии между Европа и Северна Африка.
Разполагам с пет дни, които трябва да запълня възможно най-смислено, но полетите, които разглеждам, изискват прекомерна гъвкавост и готовност за неудобства от всякакъв характер.
Сглобявам маршрута за Мароко в рамките на един уикенд - в събота взимам билетите за отиване, а на другия ден избистрям и връщането.
София - Брюксел - Маракеш
Полетът София - Брюксел се състои на 20.01.2018 г. Пристигам на летището в Шарльороа, изпълнен с нежелание да пътувам към столицата, тъй като изливащият се над Белгия дъжд изобщо не възнамерява да спре. Прекарвам няколко часа на топло в четене на книги и пиене на всевъзможни горещи напитки.
Самолетът за Маракеш е пълен. За мой късмет, мястото ми е до прозореца и дрямката с глава, подпряна на илюминатора, продължава почти през целия полет.
В “червения град” попадам късния следобед - когато достигам центъра, вече пада здрач. Културният шок не ми пречи да се насладя на времето, прекарано в медината, а и трябва да внимавам по кои улици се движа, тъй като имам да гоня нощен влак към Танжер.
Маракеш - Танжер
Атаката на Танжер с нощен влак не се случва. Непредвидени обстоятелства от информационен характер отлагат начинанието с няколко часа - ранното утро на следващия ден. Сюжетите в мароканските влакове се безбройни и ако си водиш бележки, имаш всички шансове да напишеш цяла книга.
Успявам да се полутам из улиците на заспал квартал на Казабланка в неделя сутринта, като правя дори кратка пауза за закуска: кроасан и кафе. По-късно през деня в Танжер имам само два часа, но успявам да свърша най-нужното - купувам билет за автобуса до Шефшауен, хапвам, правя разходка по крайбрежната променада и разглеждам наоколо, доколкото е възможно.
Услужливите типове на автогарата, които се опитват да заработят бакшиш, са повече от пътниците, но разумните суми не ги задоволяват и гледат с презрение. В близкото овехтяло кафене всички гледат мач от испанската Примера дивисион.
Танжер - Шефшауен
Автобусът е ненадежден, претъпкан и бавен. Пристигам в Шефшауен късно вечерта. На автогарата е хладно и тягостно, но за сметка на това - тъмно. Различни по възраст и габарити мъже се надпреварват да предлагат таксиметрови услуги. Избирам колата, която изглежда най-малко грохнала, и срещу скромна сума се озовавам до хотела, който съм избрал за следващите две нощувки.
Шефшауен се обитава от полиглоти. За един чужденец е трудно просто да игнорира езика, на който го заговарят, защото веднага ще опитат с друг. И така, докато не уцелят родния му. Ако примерно бях литовец, щяха да ми предлагат хашиш на литовски.
Шефшауен - Рабат
Друг раздрънкан автобус ме откарва до Рабат. Вътре сме няколко чужденци: аз и четирима туристи от Азия. Момчето до мен чете книга на корейски. По случайност, само ние петимата сме таксувани допълнително за багажа, който носим със себе си.
След няколкочасов преход до столицата, се озовавам в мръсно кафене непосредствено до гарата и си поръчвам поредния ментов чай. Правя го само и единствено с идеята да използвам интернета, да разбера къде точно се намирам и как да стигна до летището.
Рабат - Рим - София
Две успешни мисии:
1. Стигам до рабатското летище.
2. През секюрити чека успявам да пренеса…бутилка минерална вода! Никога преди не ми се е случвало. Дори не съм разбрал.
В Рим кацам късно вечерта, а на изхода дебнат таксиджии. Възползвам се от услугите на единия, който срещу 20 евро ме откарва до хотела, който е буквално зад летището.
На другата сутрин се успивам и изпускам удобния шатъл. Ново такси, нови 20 евро и съм си на самолета за вкъщи.
В София е ужасен студ и депресия.
Пие ми се ментов чай, но към онзи момент все още не са ме завели в Мароканския ресторант в центъра на столицата. Но ще наваксам.
ОЩЕ МАРШРУТИ:
ОЩЕ ОТ МАРОКО:
