МАРШРУТ: ХЪРВАТИЯ
Маршрутът из Хърватия е част от двуседмично пътуване, започнало от Будапеща в последните дни на август 2021. В ранните месеци на годината обмислях да си подаря разходка по адриатическото крайбрежие за седмица, но с настъпването на лятото реших да добавя още нещо вълнуващо към този план.
Дилемите ми не продължиха дълго и избрах Унгария за начална точка на пътешествието. Билетът София - Будапеща купих по-бързо, отколкото поръчвам пица, а връщането към България щеше да е през Хърватия: Загреб - София. Открих, че между Будапеща и Загреб има удобна автобусна линия на Flixbus и се възползвах.
С откриването на директния полет София - Загреб, Хърватия никога не е била по-достъпна, а от 2022 година става още по-добре - в разписанието на Ryanair вече е заложена и линия София - Задар. Това предполага още по-удобно придвижване до вълшебните градове по крайбрежието, а защо не и по-лесен достъп до съседните Босна и Черна гора, до които няма директен полет от България.
Както вече споменах, в Хърватия влязох с автобус, който ме откара директно в Загреб. Поколебах се дали да не се отбия към Любляна, но се радвам, че не го направих, тъй като имах страхотни моменти в хърватската столица, а след това тази тенденция се запази и по далматинското крайбрежие.
ЗАГРЕБ
В Загреб се влюбваш от пръв поглед. Първата събота на септември ме изненада с невероятен слънчев следобед, от който се възползвах максимално - разходих се до всяка вълнуваща точка и ми се иска да вярвам, че не пропуснах нищо.
Съвсем случайно попаднах и на тунел от Втората световна война, набелязан при предварителните ми проучвания, за който в последствие бях забравил.
Не пропуснах да инспектирам и местната крафт бира, от която бях приятно изненадан. За съжаление, така и не си записах името на пивото, което толкова ме впечатли онази прохладна съботна вечер, но пък си спомням отлично, че Ожуйското не става.
ПЛИТВИЧКИ ЕЗЕРА
След години пренебрегване на Плитвичките езера, най-сетне се добрах до тях и горещо мога да препоръчам на всеки да отиде при първа възможност - не просто не са за изпускане, а заслужават да им отделиш възможно повече време.
Мнозина бяха на същото мнение в онази първа неделя на септември - вероятно половината хърватски народ плюс всички налични в страната туристи си бяха дали среща край езерата.
На моменти цялата тази тълпа идваше в повече, но се придържах към маршрут, който се виеше около всички възможни езера, и през по-голямата част от времето вървях сред прохладни гори, необезпокояван от никого.
ЗАДАР
В Задар не разполагах с много време, но успях да извлека максимума от престоя си - направих си напоителна разходка из стария град, подкрепих се в местна сладкарница и видях града отвисоко.
Най-верен спътник ми бе слънцето - видях града в най-добрата му светлина. Буквално. Удоволствието не може да се опише - бих могъл с часове да се лутам из уличките, да пия бира по площадчетата и просто да наблюдавам неспиращия жужащ поток от хора, точещ се в една или друга посока.
ШИБЕНИК
Бях избрал Шибеник за база и прекарах работната седмица там. Дните минаваха по идентичен начин, но в никакъв случай еднообразно - работех между 8 и 16:30 ч., след което се впусках в изследване на улиците, кипящи от народ.
Всеки ден ме отвеждаше на различно място и опознах града достатъчно, за да мога да затворя очи и да си направя разходка - виждам площада с катедралата, знам накъде ще ме отведе онзи завой и докъде ще стигна, ако се кача по тези стълби.
Направих и няколко следобедни плажа по каменистия бряг. Не мога да не отбележа какви късметлии сме, че по българското черноморие има толкова хубав пясък.
В обобщение - това бе моят маршрут за седем пълни дни в Хърватия през септември и съм много доволен от това, което успях да видя и снимам. По онези места все още има прекалено много неизследвани възможности и нямам търпение да видя какви комбинации ще ми хрумнат за лятото на 2022 година.
ОЩЕ МАРШРУТИ:
