ПЪРВИ СТЪПКИ НА ФАРЬОРСКА ЗЕМЯ
- Правили сте си такъв тест и друг път, нали? Отворете уста...
Опитах се едновременно да отговоря на въпроса и да изпълня указанието, но се получи нещо близко до блеене, съпроводено с кимане.
Самолетът ми бе кацнал на летище Вагар едва преди 15 минути, а вече бях попаднал в лапите на медицинските лица за задължителния ПСР тест, на който се подлага всичко живо, кацащо на Фарьорските острови.
Слизането от самолета бе организирано в съгласие с всички противоепидемични мерки, но минути по-късно се натъкнах на повечето пасажери във фрийшопа. Докато си избираха бири, успях да се измъкна от тълпата и се насочих към нещо, напомнящо изход.
За секунди си позволих да се зарадвам, че съм се измъкнал от формалностите, когато бях прихванат от млад мъж с ПОС терминал в ръка, който с жестове на тялото ми показа, че трябва да плащам тук и сега.
- Тест за коронавирус. Завивате надясно и ще видите една бяла шатра.
Примирих се, платих и се насочих в указаната посока. В шатрата ме очакваха три госпожици в съответното облекло, които с усмивка ми разясниха какво ще се случи - трябваше да ми вземат проба, след което да се оттегля в избраната хотелска стая, за да се отдам на самоизолация, докато не излезе резултатът.
- Предполагам, че ще ми изпратите съобщение?
- Всъщност не. Ще се свържем с вас само ако резултатът е положителен.
Обясниха ми, че ако в рамките на определените часове не се свържат с мен, мога да считам, че карантината ми е приключила.
***
Не повече от три минути умерен ход ме деляха от хотела, който бях избрал - малко по-късно буквално щях да виждам пистата от прозореца на стаята. Нямах търпение да си взема душ, но мераците ми бяха секнати от...липсата на рецепция. И човешко присъствие.
Когато съм правил резервацията, очевидно съм пропуснал, че хотелът се води "self check-in" и си има определени правила, които няма как да се прескочат. Започнах да изучавам таблета, който бе монтиран на стената, докато натискам бутона за връзка с персонала.
От краткия разговор през устройство, наподобяващо домофон, научих, че няма как да се регистрирам преди 14 часа.
- Можете да се разходите в околността - окуражиха ме откъм високоговорителя с ведър глас.
С усещане все едно съм престъпник, излязох от хотела с идеята да уплътня следващия час с разходка из близкия град Сьорвагур, който бе на малко повече от километър на изток. Шосето бе спокойно и коли липсваха, което спомогна не само за безпрепятственото достигане до крайната ми цел, но и за първите снимки на фарьорска земя.
***
В 14:01 ч. отново се приближих до таблета, монтиран на стената в близост до входа.
Съгласно инструкциите, трябваше да въведа имената и имейла си, а 4 (!!!) минути по-късно онези щели да ми изпратят имейл с номера на стаята и парола, която да въведа, за да вляза.
След 4 минути вече крачех по коридора.
201, 202, 203... 203 - тази е моята.
Въведох паролата, бравата щракна, а вратата леко изскърца, когато я отворих.
Зареден с вода и "Тоблерон", се подготвих за предстоящите часове на самоизолация - трябваше да резервирам нощувки в Торшавн и Копенхаген, а и да направя разбор на плановете си за следващите шест пълни дни.
Но първо - горещ душ.
Още от същото пътешествие:
1. Оправдание за Фарьорските острови
2. Със следобедния полет за Билунд
