Оправдание за Фарьорските острови
Присвити очи и леко недоверие в погледа.
- Знаеш ли ги?
- !?
Почти с никого не бях споделил, че възнамерявам да отскоча до Фарьорските острови, но подобни реакции ме радваха и ми подсказваха, че съм избрал правилното място. Около месец преди пътуването прилично количество (прилично преувеличавам) познати съвсем правилно бяха надушили, че съм замислил нещо и сравнително често се налагаше да увъртам и да отбягвам истината за предстоящото пътешествие.
Защо? Нека си го кажем направо - беше ме страх. От какво? Ще се разприказвам повече от нужното, нещо ще се обърка, приключението ще пропадне. Всеобхващащата несигурност ме убеди, че се налага да съм дискретен в подготовката си.
"Подготовка" е прекалено силна дума за онази съвкупност от хаотични действия в периода юни-юли. Тъй като самият аз до последно не знаех дали ще се получи, не исках да се впрягам много, за да не се разочаровам.
Спомням си ясно, че дори в онзи момент, когато се качвах на самолета за Вагар, имах едно на ум, че при определени обстоятелства, сценарият би могъл да придобие неприятни елементи.
Как се стигна дотук?
Петият месец от годината тъкмо бе започнал, а с него дойде свеж полъх, какъвто не бе усещан прекалено дълго време. Започнах да се ослушвам за държави, които имат по-либерален прочит на общоприетите мерки за борба с пандемията и същевременно не са толкова засегнати от нея.
Потенциалните дестинации трябваше да отговарят и на едно задължително изискване:
Да не са потресаващо клиширани.
Оказа се, че Кралство Дания приема пътешественици на драго сърце, а евентуалното наличие на ваксинационен сертификат би отменило изискванията за тестове и карантина.
Добре, Дания звучи чудесно. Но!
Трябваше да придам по-екзотичен оттенък на очертаващото се приключение. Трябваше да е нещо, което да компенсира за дългата пътешественическа суша.
Първата ми мисъл бе за Гренландия. Това щеше да е брутално! Обаче.
Въпреки че са под датска корона, към онзи момент те си имаха специфични правила, които изключваха съмнителни типове от Източна Европа (а и от целия останал свят, с изключение на датски поданици) да кацат, камо ли да обикалят из острова им, затова се наложи да забравя за тази част от света.
Поне засега.
Ориентирах се по̀ на юг - група острови, разположени в триъгълника между Исландия, Норвегия и Шотландия, мити от водите на Северния Атлантик. Фарьорите. Хем част от Дания, хем си имат автономен статут, хем приемат сертифицирани чужденци, хем не са Занзибар, хем е красиво, хем е прохладно.
Веднага реших - ще бъде юли.
В продължение на месец и половина следях внимателно актуалните информации за пътуване в рамките на Европа и стисках палци всичко да върви по план.
Цените на билетите варираха и ту бяха необяснимо евтини, ту цифрите скачаха двойно на обичайните и действаха демотивиращо. И дойде онзи момент, в който не можех да отлагам повече. Бях се приготвил да се разделя със солидна сума, когато...отворих сайта на Скандинавските авиолинии (SAS) и осъзнах, че никога не съм виждал полетите между Копенхаген и Фарьорите толкова евтини.
По-рано през деня бях научил, че всеки чужденец, независимо ваксиниран или не, трябва да премине през ПСР тест, за да бъде допуснат на територията на островите. Давах си сметка, че ако се случи така, че тестът ми по някакъв начин излезе положителен, ме очакват минимум 10 дни карантина на онова място. Наложи се да претегля плюсовете и минусите.
В ранния следобед на същия ден просто купих билетите. Всичките:
София - Билунд;
Орхус - Копенхаген - Вагар;
Вагар - Копенхаген;
Билунд - София;
Маршрутът ще бъде обяснен подробно допълнително, тъй като в този си вид вероятно изглежда неадекватно. Това са основните точки, около които изградих пътешествието, и наистина не мога да си представя как би могло да се случи по-добре.
Към момента на заминаване, признавам, бях изпълнен с несигурност и съмнения от различен характер. Предстояха седем дни, наситени с въпросителни.
***
08.07.21.
Терминал 1 беше такъв, какъвто го помнех - изхабен и меланхоличен.
Скрих се от следобедната жега и се насочих към гишето за чекиране.
Прегледах дали съм си взел всичко и извадих някои от приготвените документи.
Докато се насочвах към гишето за чекиране усетих жажда, но...джин-тоникът щеше да почака.
Още от същото пътешествие:
1. Със следобедния полет за Билунд
2. Първи стъпки на фарьорска земя
