ЗА УРУГВАЙ, ФУТБОЛА И УРОЦИТЕ ПО ГЕОГРАФИЯ
Първия си ценен урок по география научих, когато бях на седем.
През юни 1998 година лятната ваканция тъкмо бе започнала и прекарвах дните си в измисляне и осъществяване на безобидни щуротии в градска среда. Горещите следобеди някак си приличаха един с друг, но си спомням, че 10.06. бе специален - атмосферата бе по-особена, а майка ми се вихреше в кухнята. Нямам ясна идея какви са били конкретните гозби, но ми се струва логично да е имало някакви салати и печено месо. Стъклените бутилки бира, отлежаващи в хладилника, дори не поставям под съмнение. Гости? Не.
Същата вечер се откри Световното по футбол във Франция и бях изненадан да науча, че съществува държава с името "Бразилия". От всичко, което чух през деня, бе нормално да заключа, че майка ми подкрепя именно бразилския отбор и те са водещата сила към онзи момент. Това впечатление се потвърди и по-късно същата вечер, когато бразилците ошамариха Шотландия и спечелиха първия си мач по пътя към финала.
Май от онзи момент се зароди интересът ми към футбола и към географията. Манията ме бе обзела дотолкова, че успях да извия ръцете на нашите да ми купят официалния албум за стикери - от онези, в които се събират лепенки с навъсените физиономии на футболистите, участващи в турнира.
Стигнах и по-далеч - набавих си бели листа и с наличните ми флумастери/цветни моливи рисувах знамената на държавите по правилния за един прохождащ художник начин: въргаляйки се по пода. Важното бе друго. Логиката на седемгодишния ми мозък бе непоклатима - щом на Световното първенство играят тридесет и два отбора, то държавите в света са тъкмо тридесет и две.
Непредвидена ситуация обаче разклати схващанията ми - докато разглеждах за пореден път цветните страници на албума, попаднах на таблица с всички световни шампиони по години, където фигурираше държава с чудновато име - Уругвай.
Уругвай ли?!
Какви са сега тези глупости? Такава държава просто няма. Разлиствам отново и отново албума - няма ги на първенството, значи има някаква грешка.
Оказа се, че не само са първите световни шампиони в историята, но са и единствените носители на Купата, които не участват на първенството във Франция. Онзи юни си дадох сметка колко много държави всъщност има, но, признавам, никога не съм и предполагал, че двадесет години по-късно ще попадна тъкмо в страната, носеща онова особено име, което толкова скандално привлече вниманието ми, разбивайки географските ми представи на пух и прах.
Уругвай звучеше колкото нестандартно, толкова и привлекателно. През 2019, планирайки голямото южноамериканско пътешествие, реших, че няма как да не го включа в плановете. Разумът подсказваше, че няма смисъл от подобни допълнителни дестинации в и без това натоварения маршрут, според който трябваше да направим няколко совалки между три държави в Южна Америка в рамките на седемнадесет дни. Спасение от идеята нямаше - примирих се и сместих Колония дел Сакраменто между два дни в Буенос Айрес.
Според плана, трябваше да хванем ферибот от аржентинската столица, който да ни отведе до Уругвай - разстоянието не е голямо и се взима за около час. Проблеми можеше да създаде евентуалната липса на билети. Реших, че няма да резервираме предварително, тъй като нямах желание да се чувствам притиснат от време и предварителни планове. Отлетяхме за Южна Америка с идеята, че в уречения ден ще оставим всичко на съдбата и ако е писано, ще видим малко и от Уругвай.
Страхотно е, че понякога нещата просто се случват. Разходката до Уругвай се оказа едно от най-добрите решения, които съм взимал по време на път - сякаш бе почивка в рамките на почивката. Калдъръмените (така се пише) улички, цветята по фасадите на сградите, небрежният мирис на легална марихуана, довят от топлия ветрец, спокойствието и забавеният ритъм на живота бяха приятно опияняващи и за пръв път сякаш изпитвах странно усещане на завист към мен самия, че имам привилегията да съм на това място в онзи конкретен момент.
Още от Уругвай:
