МЕНТОВ ЧАЙ И ПЪРЖЕНИ ФИЛИЙКИ В ШЕФШАУЕН
- Ти си чужденец, няма да те проверяват.
- ?!
- Проверяват само нас, местните.
- А тези с униформите полицаи ли са?
- Полицаи.
Неделя вечер.
Пътувам към Шефшауен. Малко по-рано съм си взел билет за първия възможен автобус от Танжер. Не е от най-спретнатите, но шансовете да ме отведе до крайната точка са значителни. Може би наближаваме Тетуан, а може би не. Навън е тъмно, всички седалки са заети от местни и аз съм единственият, който не разбира дума арабски.
Току-що са ни спрели на пътя. Какво би могло да се обърка?
Опитвам да не обръщам внимание на субстанцията, най-вероятно емфие, която съседът ми по седалка поднася към дясната си ноздра с опаката част на лявата си длан. На равни интервали от по половин минута подсмърча шумно с елементи на преглъщане.
Той обаче има право - приготвил съм паспорта, но униформеният ме игнорира и събира документите на останалите.
Проверката продължава около двайсет минути. Може би малко повече. Полицаят връща всички лични карти на шофьора, който се разхожда между седалките и ги раздава на пътниците. Не бързаме.
Автобусът и без това си е назад с графика, а тези изпълнения генерират още закъснение. Ако имам късмет, ще стигнем в Шефшауен след 22:00 ч. Ако нямам - ще го мисля допълнително.
***
- Колко е наемът на апартамент в България?
На рецепцията на хотела ме застрелват с въпрос, на който не мога да дам еднозначен отговор. Казвам сумата, която плащам аз, а интересът не стихва.
- А средната заплата колко е?
Назовавам произволна цифра, а разпитът продължава с въпроси за цените в магазините, тока и водата. Европейският съюз, НАТО, предстоящото Световно първенство по футбол в Русия. Мароко били в добра група, имали шанс да я прескочат (в последствие не успяват).
Пристигнал съм в Шефшауен около 22:30 ч. На автогарата е хладно и тягостно, но за сметка на това - тъмно. Различни по възраст и габарити мъже се надпреварват да предлагат таксиметрови услуги. Избирам колата, която изглежда най-малко грохнала, и срещу скромна сума се озовавам до хотела, който съм избрал за следващите две нощувки.
Възрастен мъж се представя като собственик и не прикрива интереса си към мястото, от което идвам - въпрос след въпрос, сравнения между България и Мароко, предлага чай, вода, сладки. След половинчасово интервю най-сетне получавам ключ за стаята си, взимам душ и заспивам.
***
Утрото в Шефшауен е прекрасно, за разлика от януарската трагедия в Европа. Грее слънце, свежо е, а аз съм по тениска. Въпреки че е понеделник и наближава девет, никой не бърза да стане рано.
Градът се разлива надолу по хълма и това никак не помага на неопитния пешеходец. Медината си е лабиринт от криволичещи улици, тесни проходи и стръмни стълби, които на моменти са изпитание дори за моите крака.
Всичко около мен се размива в различни нюанси на синьото, на места се забелязват ранобудни туристи, а намусени котки дебнат от всеки ъгъл и наблюдават с нескрито превъзходство обикновените двукраки, опитващи се да ги погалят и да им кажат по някоя дума.
***
Шефшауен се обитава от полиглоти. За един чужденец е трудно просто да игнорира езика, на който го заговарят, защото веднага ще опитат с друг. И така, докато не уцелят родния му. Ако примерно бях литовец, щяха да ми предлагат хашиш на литовски.
Понякога стават и грешки. Шмугнал съм се в първото отворено кафене за закуска и съм поръчал чай от мента с кедрови ядки, бъркани яйца и препечен хляб. Получил съм…пържени филийки.
***
Наближава пладне и вече ми е ясно, че тук може да се намери всичко, което ти е необходимо. Независимо какво е то. Всеки втори ме спира на улицата и предлага всевъзможни стоки, подправки, туристически обиколки, леки наркотици, грозновати сувенири, тежки наркотици.
“Търсиш ли си нещо?”
***
Единственото доказателство, че Хасан съществува, пазя в телефона си. Срещнах го случайно в малка пряка на една от уличките, из които се лутах в ранния следобед.
- Здрасти. Аз съм Хасан.
- Здрасти.
- Откъде си?
- България.
Да се казваш Хасан в Мароко е почти толкова очаквано, колкото да се казваш Георги в България.
- Да пием чай. Спокойно, няма да ти предлагам да купуваш нищо. - смее се той в отговор на липсата на ентусиазъм, която навярно се чете по лицето ми.
Влизаме в магазинчето му и сядаме на ниски столчета. Поднася чай, аз се оглеждам и се опитвам да запаметя атмосферата в съзнанието си - не ми е удобно да снимам. Помещението е овално. Различни по размери и шарки черги скриват пода и стените. Тежка и сладникава, но успокояваща миризма приижда от източник, който не виждам.
Отклонявам предложението на Хасан да пушим хашиш и той си пали обикновена цигара. Вдишва от дима и разказва истории. Задавам му уточняващи въпроси - не искам да говоря за себе си. Разговаряме на английски, но се хвали, че знае още френски, португалски, арабски и берберски. Показва ми няколко учебника по испански - сега го учел, приятелката му била испанка.
- Тук ли живее?
- Не, в Испания е. Искам да отида там, но не ми дават виза.
Говорим още за философия, изкуство, свободно придвижване и пътешествия. Възмущава се от визовия режим, който повечето държави налагат на Мароко. Незачитането на ограниченията явно е в кръвта му - споделя, че преди време бил арестуван за незаконно преминаване на границата с Алжир. Поради някаква причина наскоро е ходил в Бразилия, но мечтае за Тайланд.
Разделяме се с благопожелания и си обещаваме, че пак ще пием чай при следващото ми идване към Шефшауен. Наясно съм, че никога повече няма да го видя.
***
Следобедната молитва ме заварва на пригодения като открит втори етаж покрив на избраното за почивка и пореден ментов чай кафене. Захладняло е и обличам якето, докато наблюдавам котките, които се боричкат на съседния покрив. Долу на площада гъмжи от народ, а делничната врява се стопява в мелодичните напеви, прииждащи от близката джамия.
Допивам си чая, но не тръгвам веднага. Оставям на масата няколко банкноти за сметката и хвърлям поглед към множеството долу - има всякакви типове: местни, туристи, търговци, дилъри и обикновени мошеници. Всеки прави това, в което е най-добър.
Аз например си тръгвам утре.
ОЩЕ ОТ МАРОКО:
1. А трябваше да е нощният влак Маракеш - Танжер
ДРУГИ ИСТОРИИ:
