ЗА ПРЪВ ПЪТ В САН ХОСЕ - СТОЛИЦАТА НА КОСТА РИКА
"И два дни да си прекарал в Сан Хосе, пак си стоял много"
Неизвестен автор
Сан Хосе е разположен в централната част на Коста Рика и със сигурност не е сред любимите ми столици. Възможностите за прекарване на времето там са ограничени, а сенчестите типове по улиците по никакъв начин не допринасят за изчистване репутацията на града. Донякъде съм разочарован и от факта, че през цялото време валеше най-силният и намокрящ дъжд, който изобщо съм изпитвал на гърба си.
Историята с костариканския дъжд започва още в самолета. Със самото кацане в Сан Хосе, се излива потоп, какъвто не съм виждал до този момент. Бразилският му колега би се скрил в някой тъмен ъгъл на Рио де Жанейро от срам. Моментално ми става ми жал за служителите на летището, които притичват със сигналножълти дъждобрани в опит да се скрият от стихията. Никак не ми се иска да съм на мястото на обувките им в този момент - в самолета на сухо си е най-хубаво.
Двайсет минути преди това нищо не предвещава толкова яростно начало още с първите мигове на централноамериканска земя. Полетът е подранил и правим кръг след кръг над тихоокеанското крайбрежие, а погледна ли надолу през прозорчето, в главата ми веднага изплуват мисли за горещ пясък, прохладна вода и ледена бира.
Нищо подобно не ме очаква в столицата на Коста Рика. Редейки се на опашката на паспортния контрол, в носа ме удря миризма на пържено, която ни съпровожда през цялото време, прекарано в бюрократични процедури. Все пак не мога да се оплача от липсата на бързина у служителите по гишетата - не след дълго се озоваваме на изхода, където се появява обичайният въпрос "И сега какво правим?".
Проучил съм, че от летището до града може да се стигне лесно, бързо и сигурно с автобус. Едно от тези твърдения се оказва вярно - няма и 20 минути от потеглянето ни, когато навлизаме в трафика на столичните предградия. Небето е навъсено, а тежката влага се усеща и в автобуса поради липсата на климатик. Едно е сигурно - там горе има много вода и чака удобен момент да се излее върху главите ни.
Първите ми впечатления са свързани с буйната растителност около пътя - нюансите на зеленото са толкова наситени и хипнотизиращи, че буквално не мога да отместя поглед. Много скоро тези неописуеми цветове отстъпват място на грозновати постройки с архитектура на кутии за обувки - навлизаме в града.
Оказва се, че това всъщност е стандарт за строителството в Сан Хосе - почти няма сгради, които да са по-високи от два етажа. Уличната мрежа е проектирана по американски модел - ортогонална - с кайета (calle) от север на юг и авениди (avenida) от изток на запад.
Иначе в даунтауна е вълнуващо - магазин до магазин по модел "Пиротска", като почти пред всеки са разположени огромни тонколони, от които гърми регетон.
Не липсват и "викачи", които виртуозно нареждат на бърз испански и приканват клиентите да си купят 10 тениски за 4 долара. Примерно. Забелязвам, че няма нещо типично, което да ми грабне интереса - всичко изглежда напълно еднакво в радиус от километър. А може би и повече.
Магазини, безвкусна шарения, миризма на мазно. Заведенията са предимно американски вериги, а в хранителните магазини може да се намерят предимно снаксове, чипс, яйца, съхранявани извън хладилник, месо, съхранявано извън хладилник, гето версии на популярни марки шоколад и газирани напитки с ярки, нездравословни цветове.
Оказва се, че хотелът, който съм избрал, се намира в абсолютния център.
Местоположението му предполага както удобство при придвижването в широкия център, така и безсънни нощи, изпълнени с творчеството на Малума (Felices los 4), прииждащо от близката дискотека.
Минаваме покрай някои от баровете, в които запиват местните - до един се отличават с незапомнящ се вид - отвън приличат на очукани железарии. Единственото, по което може да се разбере, че вътре протичат социално-алкохолни дейности, е уредбата, чуваща се на няколко пресечки оттам.
"Айде на Народен"
Националният театър на Коста Рика е едно от ключовите места в столицата и някак не ми се вписва в заобикалящата го реалност. Ако трябва да препоръчам нещо конкретно в този град, то това би било именно театъра. Фотогенична и пищна отвън, сградата би могла да е чудесна начална точка за разходка из центъра на Сан Хосе.
Вулкан Ирасу
Още от момента, когато решавам, че искам да отида в Централна Америка, идеята да добавя и вулкан в програмата не ми дава мира.
- И как беше в Коста Рика?
- Ами катерихме вулкани, бродихме из джунгли...
Този абсурден въображаем диалог по някакъв начин ми звучи привлекателно, но реалността, разбира се, се оказва съвсем различна. Или поне що се отнася до вулкана, който съм избрал.
В ранно утро се хваща нарочен автобус, чиято начална спирка е в близост до Националния театър. Возилото е с лимитирани възможности, но те изкачва съвсем до входа на парка, който всъщност е в близост до огражденията на кратера. Няколко часа път, нулева физическа активност и изведнъж се оказваш на 3700 метра надморска височина! Пълна трагедия.
Монтеверде
Един от популярните национални паркове в Централна Америка. Тръгвайки в онази посока, ми се струва, че не е възможно да се пътува четири часа до Монтеверде - на такива информации съм попаднал в интернет. По-голямата част от разстоянието взимаме за два часа, след което остават не повече от 20 километра. "Тези пеша ли са идвали, че им е отнело четири часа?".
Е, оказва се, че в заключителната част от маршрута, пътят е потресаващ, което прави изминаването на последните километри мъчително. Но пък самото място си струва - хладни дъждовни гори, висящи мостове и биоразнообразие. Истина е, че се налага да го претупаме, за да можем да си хванем обратния автобус за столицата, но признавам, че бих го направил пак. Този път с преспиване в близост до самия парк.
Кауита
Любимото ми място в Коста Рика! Неудобно ми е да го нарека град - тук по-скоро става въпрос за сполучлива съвкупност от къщи, решетка от няколко улици и изумителен национален парк, който, струва ми се, е подценяван в сравнение с по-популярните му братя Корковадо, Мануел Антонио и прочие.
Кауита не им отстъпва по нищо - плажовете, водата, горите. Прави ми приятно впечатление и липсата на тълпи от хора - дори на моменти оставаш абсолютно сам сред природата. Истински оазис е и неочакваният бар на Рудолфо, появил се сякаш от нищото в края на маршрута.
В заключение
Няма какво да се лъжем - столицата на Коста Рика не ме печели с нищо. Градът обаче е добра отправна точка за разходка до всички интересни места, с които изобилства страната.
Съветът ми към мераклиите да посетят Коста Рика би бил - кацане в Сан Хосе, не повече от една нощ там и на сутринта възможно най-бързо напускане на града с автобус, кола под наем или каквото и да е превозно средство - животът е прекалено кратък, за да го пропилееш точно там.
