СЪС СЛЕДОБЕДНИЯ ПОЛЕТ ДО БИЛУНД
Ключово знание, усвоено от разходките по световните летища:
Добрият вкус изисква да си с адекватни чорапи, когато вероятността да си събуваш обувките е голяма.
Изборът ми за четвъртък следобед бе семпъл - черни топки за билярд на зелен фон.
- Това са чистите калцуни, нали? - попитах служителя на летище София, който тъкмо ме бе помолил да си сваля обувките на секюрити чека.
- Защо решихте, че не са? - изненада се той.
Свих рамене и избрах да не му разказвам историята, която стои зад това питане, след което обух един чифт и минах през детектора.
Полетът за Билунд бе полупразен, а на седалките около мен нямаше никого. Бях си купил място на авариен изход и за мое удоволствие, никой друг не бе, та в рамките на два часа и половина разполагах с няколко реда в средата на самолета само за себе си.
За дългия период от време, в който не бях летял, важни неща се бяха променили - при кацането в Дания, например, аплодисменти липсваха.
***
Автобус, удобен и като разписание, и като степен на комфорт, ме превози от билундското летище до Вайле.
Градчето се отличава с неотличителност, а за краткото време, което имах там, се убедих, че дори да не знам къде се намирам, със сигурност бих заложил поне половин заплата, че става въпрос точно за този край на света.
Това обаче би било в разрез с феърплея заради наличието на десетки датски знамена, които издайнически се развяваха...навсякъде. Достигането на Дания до полуфиналите на Европейското по футбол бе отприщило местния патриотизъм до нива, които не бихме достигнали дори на трети март по профилните снимки във Фейсбук.
Улисан в самодеен анализ на тамошните особености на сградостроенето, достигнах марѝната, до която се издига популярната структура The Wave of Vejle, забележителна с шармантната си архитектура, особено зашеметяваща по залез.
Засуетих се в търсене на перфектен кадър (какъвто така и не заснех) и на връщане трябваше да ускоря крачка, за да успея да хвана влака към Орхус в 22:10, където щях да нощувам. Пътьом се подкрепих със сандвич и още не успял да изтръскам трохите от себе си, се настаних на любимото си място до прозореца в един от празните вагони.
***
Утрото ме изненада с две неща:
1. Събудих се в 4:15 ч. и бях достатъчно свеж, за да се възползвам от наличния директен превоз до орхуското летище.
2. Чекирането и проверката на сигурността отнеха сумарно не повече от 3 (три) минути - никак нямаше да е добре да свиквам с тази датска подреденост и ефективност.
Служителите ми направиха впечатление с приветливото си излъчване и благостта, с която проверяваха дали не пренасям експлозиви в раницата си.
Ако във фрийшопа видиш ескалатор, водещ нагоре, първосигналното ти усещане е, че ще те качи до гейта за твоята дестинация. Стигайки, установяваш, че там всъщност има асансьор, който води към...фрийшопа. И няколко удобни фотьойла, на които да се изтегнеш преди полета.
Решенията на някой местен архитект/интериорен дизайнер бяха запратили моя гейт зад няколко високи щанда с парфюми, което причини обърквания и излишни совалки из терминала.
***
Маршрутът Орхус - Копенхаген се отличи:
- Най-краткият ми полет - 33 минути по часовник. Дори не успях да си подремна.
- Най-малкият самолет, на който изобщо съм се качвал.
- Втората най-убедителна двойничка на Дуа Липа, която съм виждал в този живот.
***
Бях получил бордната си карта за Фарьорските острови още в Орхус и на летището в Копенхаген просто трябваше да убия известно време.
Гъделът се усилваше с наближаването на часа за излитане, а традиционното за чаканията ми по летищата капучино по никакъв начин не спомогна за туширане на вълнението.
"Моля, пътниците за Вагар с места на редовете от 30 до 21 да се приготвят за качване на самолета."
Датчаните бяха измислили начин да оптимизират начина за качване на самолета в условията на пандемия. Никога преди не съм присъствал на толкова бърз бординг.
Извадих бордната си карта и се насочих към ръкава.
Играта започваше.
Още от същото пътешествие:
1. Оправдание за Фарьорските острови
2. Първи стъпки на фарьорска земя
4. 13 снимки от Фарьорските острови
