13 снимки от Фарьорските острови

Фарьорските острови са подходяща дестинация за упражнения както за професионални фотографи, така и за абсолютни аматьори като мен, които нямат идея какво правят с камерата - всеки пейзаж би могъл да бъде картичка.

Изумителните гледки, които предлагат Островите, не са за изпускане. Убедете се сами!

Sørvágsvatn

По-лесно е да го видиш от илюминатора на самолета преди кацане, отколкото да произнесеш името му. За да е още по-объркващо, местните използват две названия в зависимост от това къде на островите живеят - някои го наричат Sørvágsvatn, а за други е известно като Leitisvatn.

Разположено по протежението на шосето, свързващо летището с Мидвагур и останалата част от островите, езерото предлага повече от шест километра изумителни пейзажи, а най-красивата, но и най-отдалечена гледна точка, е откъм Trælanípan.

Ако се озовеш там в 7 сутринта, имаш усещането, че си единственият човек в целия свят - чувството не може да се предаде с думи.

Правилният начин за запознаване с особеностите на местния ландшафт е пълно изключване от околния свят - телефон, интернет и други подобни дразнители. Качването на снимки трябва да почака.

Múlafossur

Водопадът Múlafossur отстои на 70 EUR от летище Вагар.

Да си таксиджия на Фарьорите е благодатна работа. Особено в случаите, когато се обажда отчаян чужденец, нуждаещ се от превоз до специфична точка, лишена от други транспортни връзки.

Преди да се реша на тази сделка, имах всякакви идеи как да се справя с единайсетте километра до водопада, които, поне на първо четене, не изглеждат толкова много. Още докато бях в София и планирах маршрута, си въобразявах, че опциите са предостатъчно - автобус, колело, пеша...(?!?), но реалността се оказа по-сурова: първото е една идея по-невъзможно от третото.

На всичкото отгоре имаше и мъгла...

Tórshavn

Въпреки капризното време, Торшавн си остава любимата ми точка от това пътуване. Унилото очарование на столицата ме завладя още с пристигането, когато автобусът ме стовари на автогарата, а първото нещо, което видях, беше табелата към лабораторията за ПСР тестове, която функционираше в близост.

В следващите дни, покрай разходките из островите, имах достатъчно време да открия за себе си и самия град, който ми предложи всичко - дъжд, мъгла, слънце и кафе, а пицата, изпечена на въглища, беше дори близо до поносимата.

Пристанището, старият град, дървените къщички и тревата по покривите, уличките, приветливите хора и унасящата крафт бира допринасят за хубавите спомени.

Klaksvík

Никога не съм бил толкова близо до изпускането на автобус, заради който съм станал специално в шест сутринта и доброволно съм се лишил от закуската в хотела.

И все пак пословичната ми алергия към парите в брой, съчетана с порива ми да правя всичко в последния момент, щеше да доведе до липса на по-голямата част от снимките тук.

Не беше нужно да търся много, за да издебна най-добрата гледка в околността - просто слязох от ферибота на връщане от Kalsoy и пристанището ми предложи това:

Trøllanes

Trøllanes е сред локациите, на които е сниман последният филм за Джеймс Бонд - "No time to die". И аз не знаех! И да - няма никакво значение.

 Очарованието на това миниатюрно населено място се крие в съвкупността от няколкото типични къщи и улички, скътани в дълбока долина буквално на хвърлей от океана.

Не мога да преценя коя гледна точка е по-зашеметяваща - отгоре надолу или отдолу нагоре.

Kallur Lighthouse

Имам ясен спомен, че вечерта, когато Италия спечели Европейското първенство по футбол, седях в хотелската си стая в Торшавн и внимателно проучвах маршрута - записвах на лист както всички превозни средства, които трябваше да хвана, така и точните часове на тръгване и пристигане. Планирах да се изкача догоре, след което да се спусна и да се върна в столицата - всичко в рамките на ден.